ARABEL (Владимир Филипов)
18 13
16.01.2007 г., 12:01 ч.

Събуждане 

  Поезия
823 0 6
Когато във съня си пак съм млад,
и чувствата - лишени от ненавист,
се спускат като буен водопад
към теб, Любов, дори без капка ярост,
се питам: във какво и как сгреших?!
Къде остана споменът вълшебен
за красотата в погледа ти тих,
без който днес се чувствам непотребен?!
И смисълът на всичките неща,
убягва ми от тази моя слабост,
че търся светлината във Нощта,
а във Зората - не намирам радост.

И, може би, проклинайки съня,
аз пак за всичко себе си виня!

© Владимир Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??