Когато във съня си пак съм млад,
и чувствата - лишени от ненавист,
се спускат като буен водопад
към теб, Любов, дори без капка ярост,
се питам: във какво и как сгреших?!
Къде остана споменът вълшебен
за красотата в погледа ти тих,
без който днес се чувствам непотребен?!
И смисълът на всичките неща,
убягва ми от тази моя слабост,
че търся светлината във Нощта,
а във Зората - не намирам радост. ...