ARABEL (Владимир Филипов) ARABEL (Владимир Филипов)
18
Jan 16, 2007, 12:01 PM

Събуждане

  Poetry
1K 0 6
Когато във съня си пак съм млад,
и чувствата - лишени от ненавист,
се спускат като буен водопад
към теб, Любов, дори без капка ярост,
се питам: във какво и как сгреших?!
Къде остана споменът вълшебен
за красотата в погледа ти тих,
без който днес се чувствам непотребен?!
И смисълът на всичките неща,
убягва ми от тази моя слабост,
че търся светлината във Нощта,
а във Зората - не намирам радост.

И, може би, проклинайки съня,
аз пак за всичко себе си виня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Филипов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0