9.07.2010 г., 19:33

Събуждане

2.1K 1 16

СЪБУЖДАНЕ

 

 

Минутата се стече в мен. Застина.

А аз не знаех, че нощта изтлява.

Че онзи цвят на лъскава маслина,

посрещайки зората, избелява…

 

Не знаех, че светлиците умират.

Предсмъртно и луната се пропука.

Самата аз – предутринна стихия,

лекувах самотата си със лудост…

 

… Проскърцаха пресъхнали клепачи,

разсичайки минутата без име.

Събудих се (забравих как се плаче)

и зърнах цвят на лъскава маслина,

 

а после във прозореца се блъсна

навъсено, сънливобяло утро.

След него бавно слънцето възкръсна…

Усмихнах се (за да остане чудо).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Корназова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...