eva_32 (Ева Корназова)
110 774
9.07.2010 г., 19:33 ч.

Събуждане 

  Поезия
1843 1 16

СЪБУЖДАНЕ

 

 

Минутата се стече в мен. Застина.

А аз не знаех, че нощта изтлява.

Че онзи цвят на лъскава маслина,

посрещайки зората, избелява…

 

Не знаех, че светлиците умират.

Предсмъртно и луната се пропука.

Самата аз – предутринна стихия,

лекувах самотата си със лудост…

 

… Проскърцаха пресъхнали клепачи,

разсичайки минутата без име.

Събудих се (забравих как се плаче)

и зърнах цвят на лъскава маслина,

 

а после във прозореца се блъсна

навъсено, сънливобяло утро.

След него бавно слънцето възкръсна…

Усмихнах се (за да остане чудо).

© Ева Корназова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??