Събуждане
СЪБУЖДАНЕ
Минутата се стече в мен. Застина.
А аз не знаех, че нощта изтлява.
Че онзи цвят на лъскава маслина,
посрещайки зората, избелява…
Не знаех, че светлиците умират.
Предсмъртно и луната се пропука.
Самата аз – предутринна стихия,
лекувах самотата си със лудост…
… Проскърцаха пресъхнали клепачи,
разсичайки минутата без име.
Събудих се (забравих как се плаче)
и зърнах цвят на лъскава маслина,
а после във прозореца се блъсна
навъсено, сънливобяло утро.
След него бавно слънцето възкръсна…
Усмихнах се (за да остане чудо).
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
