Jul 9, 2010, 7:33 PM

Събуждане

  Poetry
2.1K 1 16

СЪБУЖДАНЕ

 

 

Минутата се стече в мен. Застина.

А аз не знаех, че нощта изтлява.

Че онзи цвят на лъскава маслина,

посрещайки зората, избелява…

 

Не знаех, че светлиците умират.

Предсмъртно и луната се пропука.

Самата аз – предутринна стихия,

лекувах самотата си със лудост…

 

… Проскърцаха пресъхнали клепачи,

разсичайки минутата без име.

Събудих се (забравих как се плаче)

и зърнах цвят на лъскава маслина,

 

а после във прозореца се блъсна

навъсено, сънливобяло утро.

След него бавно слънцето възкръсна…

Усмихнах се (за да остане чудо).

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Корназова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...