Събуждане
СЪБУЖДАНЕ
Минутата се стече в мен. Застина.
А аз не знаех, че нощта изтлява.
Че онзи цвят на лъскава маслина,
посрещайки зората, избелява…
Не знаех, че светлиците умират.
Предсмъртно и луната се пропука.
Самата аз – предутринна стихия,
лекувах самотата си със лудост…
… Проскърцаха пресъхнали клепачи,
разсичайки минутата без име.
Събудих се (забравих как се плаче)
и зърнах цвят на лъскава маслина,
а после във прозореца се блъсна
навъсено, сънливобяло утро.
След него бавно слънцето възкръсна…
Усмихнах се (за да остане чудо).
© Ева Корназова All rights reserved.
