15.02.2008 г., 10:57

Събуждане

3.2K 1 53

 




        Изгряло в олтара небесен зад облачни двери,
        с лъчите си слънцето светло земята намери.

        Бледнее луната дълбоко заспала в небето,
        пристъпва пак утрото ново с искрящо вълшебство.

        Запява гората пречистена песен отново,
        притихва нощта уморена в очите на сова.

        Притичва реката, живота събуден повлякла,
        отваря зората сияйна пак златната ракла.

        Пилее росата мъниста в тревите зелени,
        летят пеперудите бели в поляните цветни.

        Любовно пак вятърът топъл люлее житата,
        на слънчево конче денят галопира в полята.

 

 

         

        http://www.youtube.com/watch?v=Ya5ICVKUERg

 

 

 

                   МУЗИКА > Morning

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И всичко това се побира само в една страна...България...стихотворението е вълшебно..започнах да се разхождам из описаното от теб...поздравления за невероятната красота, в която се намира сърцето ти...
  • Чудесно е това твое откровение! Много красиво стихотворение си написала, наистина ми хареса! С обич от мен!
  • с обич за вас.
  • Маги, невероятна си. Накара ме да се пренеса в картината, която си сътворила
  • нежни,и по своему уникални са стиховете ти,Маги!Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...