25.05.2011 г., 22:40

Съдба

878 0 0

СЪДБА

 

Какво е Животът, каква е целта?

Въпросите вечни на тази земя.

Имаш ли мисли, понякога за това,

защо появил си се на света?

 

Раждаш се с плач и душата ти стене.

За нея земен живот е като бреме.

Начеваш със сълзи, но отваряш очи.

И съпка по стъпка живота следиш.

 

Млад си, духът ти търси и гориш.

Душата ти иска и смело летиш.

Гониш, бориш се и пламтиш.

Твое е времето и... не пестиш.

 

Силен и млад, тъчеш нишките на съдбата,

по пътеки без начало и край.

И рисуваш със цветове на дъгата

по платното картината на любовта.

 

Пътища много и си като окрилен.

Ти уловките следваш ден подир ден.

Радост и сълзи редиш в безкрая,

като частици от пъзел вселенски слепен.

 

Смел си, изграждаш и разрушаваш.

В кръговрат даваш и получаваш

Попадаш в миговете на тъмнина,

за да стигнеш отново до светлина.

 

И стискаш и мъчиш душата си своя,

жадуваща за безмерната свобода.

Да я вкараш в релсата на живота,

без да ù даваш полагащи се права.

 

Тя, милата, се подчинява,

макар че обричаш я на самота.

И се опитва да ти подава знаци

за пътя на твоята лична съдба.

 

Години, години летят, преминават.

Едни като тих ручей, други като буйна река,

и сезони менят се, днес е топлото лято,

утре, неусетно хладна, дошла есента.

 

 

Сребърни нишки в косата подсещат,

че пред прага на зимата си сега.

Тя съдбата си шепнеше, шепнеше.

Нямаше кой да я чуе във суета.

 

Тя, неизбежната съдница наша,

с грижа за крехката ти душа,

сега тихичко те изпраща

и ти готви среща със самота.

 

Спомени нижат се в мрежата на съня.

Като слънце и облаци през деня и нощта

миналото тича, разперило е криле,

без да докосне закърнялото ти сърце.

 

И въртиш се в кръга на живота,

като в парка на виенското колело.

То е цялата, наша мила съдба,

всичкото чудо, събрано в едно.

 

И тъй с годините през живота

открехвал си бавно заспалите сетива.

Безмилостно времето те докосва

с надежда и вяра една,

че съдбата ще ти е благодарна,

макар и зрънце да посадил си от

ЛЮБОВТА!

 

Марикуза

Атланта

10.12.2010

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Кузманова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...