Съдба
Съдба
Не бе ми враг, но никога приятел.
Май някъде се срещнахме веднъж...
Подминахме се - двама непознати,
кръстосали света на шир и длъж.
Не бе случайна кратката ни среща -
животът знае доста номера.
Не скрих от теб сълзите си горещи,
а ти от мен - безкрайната тъга,
и ето ни - незнайно как - щастливи.
Ръката ми е в твоята ръка.
Целувай ме, така се чувствам жива...
По-истинска и повече жена.
И вече знам - небивала случайност,
писмо без подпис, слънчев лъч в нощта -
това е най-красивата реалност
и името ù всъщност е Съдба!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
Целувам те! 
