В капан
Безгласна е последната надежда,
в сълзи удавена е любовта.
Останало без сърце...
като просяк събира парче по парче.
А в съня с теб играеше,
някъде на красивото небе.
Пречупвайки се като клечка,
под лирата на Орфей.
Дъхът е спрял,
задушен от куп строшени стъкалца.
Лодката потъва бавно,
в капан на бурното море.
© Иван Чорлев Всички права запазени