Съдба
Какво искаш от мене, Съдба?
Защо безпощадно с мен си играеш?
Даде ми щастие с лека ръка
и после отне ми го, знаеш,
аз вече останах сама,
доволна си вече, нехаеш.
Срещна ме с него.
Запознанството ни беше диво.
Не крия - и леко свенливо
Като в приказката „Пепеляшка",
часовникът удари и в къщи ме остави.
Очарован бе от мойта доброта
и поиска да се видим сутринта.
Така започна всичко на шега,
но влюбена съм аз сега.
Не беше принцът на мечтите,
но правеше щастливи дните.
И в облаците с него аз летях,
лудувах, истински се смях.
Но в ден ужасен ти ни раздели.
Направи му магия и той се промени.
Стана тъжен и студен,
замислен, променен.
Обади ми се в този ден
и ми каза, че не иска да е с мен.
Казах му "добре" -
но в сърцето бушуваха ветрове.
Настанаха дни на мъка и тъга,
носталгия по неизживяната мечта.
Плаках много и така болеше,
но гордостта до мен стоеше.
Щом е писано така -
ще остана аз сама.
Но не. Уви!
Ти реши, че трябва да продължава да боли
и пътищата ни кръстосваше, нали.
Исках аз да го забравя,
но ти ни срещаше нарочно, зная.
И как сега да продължа,
като само той ми е в ума.
Обичам го, това не крия,
но сърцето с черен воал ще обвия.
В чест на траура на нашта любов.
В чест на това, че той е жесток.
Гледам в очите и виждам, че ме иска,
но нещо го спира и го подтиска.
Може би и той ме обича,
но трябва да е тайно.
Мисли, че не е взаимно
и е толкова крайно.
Понякога ме търси и иска да е с мен.
Припомняме си дните, когато бяхме двама в плен.
Стоим до късно и ни липсват дните,
когато нямаше ги тях, сълзите.
После ме изпраща с неговата кола
и така до след месец-два,
когато пак реши да ми позвъни
и сърцето лудо да разтупти.
Не зная докога ще продължаваме така?!
Имаш ли идея, виновнице-Съдба!
(по действителен случай)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Всички права запазени
... Много хубаво е написано ! 
