съдба
Малка тъмна стая без прозорци и врати.
Малък паяк бавно лази по черните стени.
Тънка нишка пак изплита,
жертвата умело си оплита .
Присъдата решена е,
да потъне във забвение.
Прах и пепел го покриват,
спомени отровни го заливат.
Хлипащо като дете,
там забравено стои едно сърце.
В прегръдката на мрака,
слънчев лъч с надежда чака.
И ето, че едва-едва
пробягва светлина.
Мъничко е тя, уви,
но от пепел ще го възкреси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поля Всички права запазени
