hopeforyou (Поля)
3 1
14.10.2007 г., 15:01 ч.

съдба 

  Поезия
527 0 2

Малка тъмна стая без прозорци и врати.

Малък паяк бавно лази по черните стени.

Тънка нишка пак изплита,

жертвата умело си оплита .

Присъдата решена е,

да потъне във забвение.

Прах и пепел го покриват,

спомени отровни го заливат.

Хлипащо като дете,

там забравено стои едно сърце.

В прегръдката на мрака,

слънчев лъч с надежда чака.

И ето, че едва-едва

пробягва светлина.

Мъничко е тя, уви,

но от пепел ще го възкреси.

© Поля Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • страшно е хубаво..супер позитивно....зарежда с надежда
  • Като детско е, и по-точно, мракодетско...
Предложения
: ??:??