Малка тъмна стая без прозорци и врати.
Малък паяк бавно лази по черните стени.
Тънка нишка пак изплита,
жертвата умело си оплита .
Присъдата решена е,
да потъне във забвение.
Прах и пепел го покриват,
спомени отровни го заливат.
Хлипащо като дете,
там забравено стои едно сърце.
В прегръдката на мрака,
слънчев лъч с надежда чака.
И ето, че едва-едва
пробягва светлина.
Мъничко е тя, уви,
но от пепел ще го възкреси.
© Поля All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
