3.04.2008 г., 8:54

Съдба

989 0 2
Минаха вече 20 години
от онзи миг велик,
когато аз се влюбих
в един синеок ученик.

Години дълги след това
се лутах аз сама
между страстта и любовта,
останала без дом и топлина.

Животът бе суров със мен.
Измъквах се от разни връзки
ден след ден,
но пак на чувствата оставах в плен.

Мина време и сега,
вече 14 години, сме един до друг
като съпруга и съпруг
и не бих го заменила аз за никой друг!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Трайкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...