14.04.2008 г., 19:00 ч.

Съдба 

  Поезия » Любовна
490 0 0

Мислиш, че ще избягаш от мен?
Аз съм твоята съдба!
А от съдбата никой не може да се скрие!
Защо според теб се срещнахме?
Защо ни се случиха всичките тези неща?
Защо се влюбих в теб?
Защо бяха всичките тези случайности, срещи и съвпадения?
Защо, защо?... Много въпроси,

с един и същ отговор - това е съдбата ни!
Било е съдба - да се съберем или просто да се научим.
Предпочитам първото!
Защото те обичам!
Защото без теб сърцето ми е празно и тъжно!
Но ти си непораснал и не разбираш от любов...
Когато нещо ти щракне в мозъчето

и разбереш какво си изтървал...
... сигурно ще бъде късно.
Но съдбата си има своето значение!
Нищо не е случайно!
И когато след години пак се срещнем,

ще се срамуваш от себе си, че си бил глупак.

Но каквото ни е писано - ще се случи рано или късно!
Само помни, че мойто сърце не е безкрайно

и че те обича... до полуда!
Жадува от теб същото и ако не го получи...

нямам представа какво ще се случи!

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??