Съдба ли бе... да го опишеш
Трудно е да кажа „сбогом”
и на хората, които мразя дори...
Трудно е да гледам лошо
след толкова много раздeли!
Тежко е да лея сълзи
пред тези, които страдат!
Тежко е да нося похвали
от тези, които казват „прости”!
Зная, че няма да го разберете
и че не знаете за какво говоря дори….
Зная, че няма да се спрете
на този стих и за миг дори!
Но ако до край го прочетете,
ако видите в него себе си,
моля ви, сълзи не ронете…
аз плача и за вас дори...
Животът ми мина пропилян
и вашият може би…
Рани, тревоги и сълзи
с малко щастливи дни!
Дали съдбата е виновна
за това, че нас ни боли…
или обидили сме земята
и тя иска да ни се „отблагодари”
… наказва ли ни?
Или ни готви за утре… уви…
не можете и вий да разберете…
Но от мен едно помете!
Верни приятели си търсете!!!
Верни да са, не само за смях и пари,
а и за мъки, и провали дори…
Не търсете много от живота,
искайте достатъчно, за да ви върви!
Не чакайте много от съдбата
… тя вас ви следи!
Направете я каквато трябва,
колкото и да боли...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елиса Каменова Всички права запазени
