Съдба, пресолИ му очите от болка!
(Посветено на приятелка)
Съдба, пресолИ му очите от болка!
И нека по Ъглите плъзне мъгла.
И нека сбере се във капка дъждовна
и се превърне полека в сълза.
Защото греховните мисли са в него,
но отправени те са към чужда жена.
Разлюби те той - не видя в теб Човека
и тръгна по дирите на плътта.
Годинките свои не иска да смята!
Уж зрял, а е сякаш човек не живял.
И хвърля се яростно в страстите бурни
като момъка, още по път не вървял.
Не се и побира във рамка житейска
и вятърен, лудо се вихри в нощта.
От Съдбата осъден, не се и замисля -
не е като Бог със безсмъртна душа.
О, мила, пусни го да броди по Пътя!
И лутащ се нощем, ще плаче, нали?
Останал със себе си Сам, във съня му
единствено спомен ще бъдеш... Уви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
