Съдба, пресолИ му очите от болка!
(Посветено на приятелка)
Съдба, пресолИ му очите от болка!
И нека по Ъглите плъзне мъгла.
И нека сбере се във капка дъждовна
и се превърне полека в сълза.
Защото греховните мисли са в него,
но отправени те са към чужда жена.
Разлюби те той - не видя в теб Човека
и тръгна по дирите на плътта.
Годинките свои не иска да смята!
Уж зрял, а е сякаш човек не живял.
И хвърля се яростно в страстите бурни
като момъка, още по път не вървял.
Не се и побира във рамка житейска
и вятърен, лудо се вихри в нощта.
От Съдбата осъден, не се и замисля -
не е като Бог със безсмъртна душа.
О, мила, пусни го да броди по Пътя!
И лутащ се нощем, ще плаче, нали?
Останал със себе си Сам, във съня му
единствено спомен ще бъдеш... Уви!
© Петя Кръстева All rights reserved.
