marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
289 266
29.01.2016 г., 22:57 ч.  

Съдбата 

  Поезия » Любовна
289 0 3

Съдбата

 

Бях се изгубила. Вървях без посока

като тихите луди. Ненормално е, знам.

Бях гладна и жадна. А не можех да ям.

 

И съвсем неочаквано със съдбата се сблъсках.

Стана толкова бързо. Кратък миг, само.

Беше кацнала на твоето рамо.  

                                                   

"Къде си тръгнала? Стига се скита.

Съвземи се! Аз ти нося храната."

И ми напълни душата.

 

И в шепите на ръцете ти,

от живота очукани,

потопи устните ми напукани.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??