Съдбата има жлъчни гратиси...
С жилав камшик своя стих наредих
и прострелях от упор Луната...
Ти събирай парчета - с тях кули гради,
най-високата - "Мелница с вятър"...
На едното крило - "Рай" изпиши,
а на другото - просто "Танатос"...
Да заложим... дано тоя зар утеши,
на Съдбата жлъчния гратис...
Аз залагам на своето име "Жена"
и поемам за всичко вината...
Изкуших ли те - може би не, или да...?
Че Алиса съм... Ти - чудесата...
© Таня Георгиева Всички права запазени