22.11.2023 г., 10:47

Съдбата си знае работата

493 0 0

Когато трябва да спреш да говориш,

започва да те боли като го правиш и ти спираш.

Когато трябва да спреш да се оглеждаш,

погледът ти бива привлечен от нещо много красиво. 

Когато трябва да спреш да слушаш,

си пускаш музика.

Когато трябва да спреш да се опитваш да хванеш нещо,

ръцете ти започват да творят.

Когато трябва да спреш да бягаш,

започва да те боли крака. 

Но когато трябва да спреш сърцето,

дори и съдбата с цялата си мощ не може да го спре…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© вяра господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...