22.11.2023 г., 10:47

Съдбата си знае работата

490 0 0

Когато трябва да спреш да говориш,

започва да те боли като го правиш и ти спираш.

Когато трябва да спреш да се оглеждаш,

погледът ти бива привлечен от нещо много красиво. 

Когато трябва да спреш да слушаш,

си пускаш музика.

Когато трябва да спреш да се опитваш да хванеш нещо,

ръцете ти започват да творят.

Когато трябва да спреш да бягаш,

започва да те боли крака. 

Но когато трябва да спреш сърцето,

дори и съдбата с цялата си мощ не може да го спре…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© вяра господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...