kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
13.06.2006 г., 20:48 ч.  

Съдбите на великите - I 

  Поезия
614 0 4

Отдавна, много отдавна

от Бог сътворен е света –

за седмица кратка и жалка,

създава Духът пустоща.

 

Раз –

махва

и ето небето

всевидещо бди,

и не спи.

 

Два,

махва –

водата в морета

кипи,

в океани,

в реки.

 

Три –

суша създава с въздишка,

да има камък и прах,

и в някаква кратка почивка,

живота издялква, за смях.

 

Изпълва се с крясък небето

и плясък на птичи криле.

Водите пък - развълнувано

цедят се, през рибни хриле...


Дръвчета и проче –

тревички

с пълзящи гадинки

сред тях,

по сушата плъпват,

множат се,

все още не знаещи

страх.

 

И ето - редът на човека,

дошъл през един мрачен ден...


Творецът, прогонва Отеца,

от Рая си, разярен

в тъмата -

да търси си пътя...

Понеже бил съблазнен

от “свойто ребро”,

що очи му отворило

с плод забранен.

 

Ах, жалко за тази постъпка!

Но, Господ докрай съвършен

със свойта прибързана стъпка,

зарязва неуреден,

живота на свойте творения,

подобни по лик,

по дела –

какво превелико грешение?

Двигател е то, на света.

 

Но, нека на Господ простиме,

понеже и той ни прощава –

тъй както творил е,

твориме

или пък рушиме,

за слава.

 

За славата,

страници светли

и черни,

човека познава.

 

Тя, славата -

помнят в легенди

или пък погребват в забрава.


Понеже била е отдавна -

отдавна, много отдавна...


За някои,

тя страшно е срамна.


За други пък -

просто е славна!

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??