Съдбите на великите - I
Отдавна, много отдавна
от Бог сътворен е света –
за седмица кратка и жалка,
създава Духът пустоща.
Раз –
махва
и ето небето
всевидещо бди,
и не спи.
Два,
махва –
водата в морета
кипи,
в океани,
в реки.
Три –
суша създава с въздишка,
да има камък и прах,
и в някаква кратка почивка,
живота издялква, за смях.
Изпълва се с крясък небето
и плясък на птичи криле.
Водите пък - развълнувано
цедят се, през рибни хриле...
Дръвчета и проче –
тревички
с пълзящи гадинки
сред тях,
по сушата плъпват,
множат се,
все още не знаещи
страх.
И ето - редът на човека,
дошъл през един мрачен ден...
Творецът, прогонва Отеца,
от Рая си, разярен
в тъмата -
да търси си пътя...
Понеже бил съблазнен
от “свойто ребро”,
що очи му отворило
с плод забранен.
Ах, жалко за тази постъпка!
Но, Господ докрай съвършен
със свойта прибързана стъпка,
зарязва неуреден,
живота на свойте творения,
подобни по лик,
по дела –
какво превелико грешение?
Двигател е то, на света.
Но, нека на Господ простиме,
понеже и той ни прощава –
тъй както творил е,
твориме
или пък рушиме,
за слава.
За славата,
страници светли
и черни,
човека познава.
Тя, славата -
помнят в легенди
или пък погребват в забрава.
Понеже била е отдавна -
отдавна, много отдавна...
За някои,
тя страшно е срамна.
За други пък -
просто е славна!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
