Съжалявам за онази нощ, когато
по друг път пое сърцето.
Път, различен от тоз към теб
и превърнах всичко между нас във лед.

Как можах да го направя,
за един миг да те забравя?
Да оставя друга ''да те забавлява''
и всичко, което не мога аз, да ти дава.

Да сме на ръка разстояние,
а да обръщам на друг внимание,
на друг, към който нищо не изпитвам,
но чак сега аз това се запитвам.

Глупачка, чаках те с нетърпение,
а сега дори не ти обърнах внимание!
Вниманието, което заслужаваше,
но другаде моето сърце се раздаваше.

А не трябваше?
Но тогава не го осъзнаваше...
и сега много съжалявам,
но е ненужно, защото пак сама оставам...

И затова съм аз виновна -
заради една стъпка импулсивна
и за чувства, които ме подведоха
и пак урок не ми дадоха.

И на другата те оставих за десерт,
но музиката поръчах аз на този концерт,
а тя не беше с тебе в ритъм
и ме накара други емоции да изпитам.

Да, заслужаваше си го, минавай през мен,
отдалечавай се с всеки изминал ден,
наранявай ме и ти с постъпки,
за да не вървя по твоите стъпки...