8 мая 2007 г., 23:17

Съжалявам

995 0 1
Съжалявам за онази нощ, когато
по друг път пое сърцето.
Път, различен от тоз към теб
и превърнах всичко между нас във лед.

Как можах да го направя,
за един миг да те забравя?
Да оставя друга ''да те забавлява''
и всичко, което не мога аз, да ти дава.

Да сме на ръка разстояние,
а да обръщам на друг внимание,
на друг, към който нищо не изпитвам,
но чак сега аз това се запитвам.

Глупачка, чаках те с нетърпение,
а сега дори не ти обърнах внимание!
Вниманието, което заслужаваше,
но другаде моето сърце се раздаваше.

А не трябваше?
Но тогава не го осъзнаваше...
и сега много съжалявам,
но е ненужно, защото пак сама оставам...

И затова съм аз виновна -
заради една стъпка импулсивна
и за чувства, които ме подведоха
и пак урок не ми дадоха.

И на другата те оставих за десерт,
но музиката поръчах аз на този концерт,
а тя не беше с тебе в ритъм
и ме накара други емоции да изпитам.

Да, заслужаваше си го, минавай през мен,
отдалечавай се с всеки изминал ден,
наранявай ме и ти с постъпки,
за да не вървя по твоите стъпки...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момиче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...