19.03.2008 г., 13:53

Сълза

1.3K 0 3

                                                       Eдна сълза по моето лице се стича.

                                                       Но защо е тя, не знам!

                                                        Дали за теб, любов, която все те няма,

                                                        или за теб, приятелю,  в момент, когато 

                                                         здраво моята ръка държиш.

                                                         Една сълза се стича, а след нея още милиони,

                                                          и те в моето сърце оставят празнота,

                                                          която чака да запълниш.

                                                         Една сълза превръща се в океан от тъга,

                                                         а може би от щастие.

                                                         Една сълза, която радва, но същевременно боли,

                                                         боли и нещо от сърцето ми открадва!!!

                                                         Нарисувай ми, художнико, сълза, една сълза,

                                                          потънала в безброй въпроси.

                                                          Една сълза, която място в моето сърце заема!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....