19 мар. 2008 г., 13:53

Сълза

1.3K 0 3

                                                       Eдна сълза по моето лице се стича.

                                                       Но защо е тя, не знам!

                                                        Дали за теб, любов, която все те няма,

                                                        или за теб, приятелю,  в момент, когато 

                                                         здраво моята ръка държиш.

                                                         Една сълза се стича, а след нея още милиони,

                                                          и те в моето сърце оставят празнота,

                                                          която чака да запълниш.

                                                         Една сълза превръща се в океан от тъга,

                                                         а може би от щастие.

                                                         Една сълза, която радва, но същевременно боли,

                                                         боли и нещо от сърцето ми открадва!!!

                                                         Нарисувай ми, художнико, сълза, една сълза,

                                                          потънала в безброй въпроси.

                                                          Една сълза, която място в моето сърце заема!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маги Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...