Истинска е само болката.
Затова и сълзата е чистота.
И само тя от мъка отронена
може да разкрие човешката ни страна.
И всяка сълза
уникална по блясък и соленост
носи различна тъга
от проста по човешки потребност.
Да бъдем истински поне в болката
и сами пред себе си да се разкрием.
Че само хора сме в тъмното
и само със сълзи злото ще измием.
И когато при зори
най-накрая се наплачем,
бършем си мокрите страни
с лекота, че днес една верига по-малко ще влачим.
Болката е истина, сълзата-чистота.
Боли ме да гледам колко чист става света!
© Стелияна Димитрова Всички права запазени