Сълза
Сълза
Ражда се дълбоко в мен,
някак бавно се събира.
Като пчела родена в плен
жужи, върти се и не спира.
Подръпва, тегне и тече
от сърцето ми трепливо.
Продължава да расте,
с горест тежка се налива...
И не мога да я спра!
И не искам да преглъщам!
Моя бисерна сълза,
тъй пречистваща, и дивна!
Миг преди да се тъкулне
на клепача ми ще спре,
светлината ще погълне
миг и кротко ще умре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Димитрова Всички права запазени
