8.10.2011 г., 15:24 ч.

Сълза 

  Поезия
791 0 2

Сълза

 

Ражда се дълбоко в мен,

някак бавно се събира.

Като пчела родена в плен

жужи, върти се и не спира.

Подръпва, тегне и тече

от сърцето ми трепливо.

Продължава да расте,

с горест тежка се налива...

И не мога да я спра!

И не искам да преглъщам!

Моя бисерна сълза,

тъй пречистваща, и дивна!

Миг преди да се тъкулне

на клепача ми ще спре,

светлината ще погълне

миг и кротко ще умре.

 

 

 

© Екатерина Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??