Ти знаеш ли колко съм сама,
опустошена и предадена от теб.
Върху ми срина, цялата земя,
а нямам здравината да я нося.
Ти знаеш ли страдание какво е
и сринатите в миг мечти.
И младостта загубена в пороя
от хиляди изплакани сълзи.
А колко още ще изплача,
не стигат ли, тез пустите сълзи.
Заседнал се оказа и брояча,
не му достигна мощност, да ги преброи.