17.03.2021 г., 17:12

Сълзи

924 0 0

Ти знаеш ли колко съм сама,

опустошена и предадена от теб.

Върху ми срина, цялата земя,

а нямам здравината да я нося.

 

Ти знаеш ли страдание какво е

и сринатите в миг мечти.

И младостта загубена в пороя

от хиляди изплакани сълзи.

 

А колко още ще изплача,

не стигат ли, тез пустите сълзи.

Заседнал се оказа и брояча,

не му достигна мощност, да ги преброи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...