Сълзи за спомените
Не плаках, когато ти си тръгна
и мина време оттогава...
Преживях те!
Не ми липсваш!
Не те обичам,
но днес с теб говоря приятелски...
И ти изглежда си ме преживял...
Ти не си виновен,
че прекалено те обичах,
че вложих всичко хубаво в теб.
Не си виновен, че живеех в лъжа,
ето, че сега бликат късни сълзи...
Сълзи за сбогом,
истина, след която оцелях.
Сълзи последни,
плача за спомените... плача, не е грях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
