Сълзите ми утрото посрещнаха,
нощта изпрати ме с довиждане -
окъпана бе от тъгата ми -
ще бъде тъмна на посрещане!

Болката ми се целуна с небето,
но то целувката не върна
а прати дъжд и отми отровата,
която тегнеше в сърцето!

Обидени препускаха минутите,
секундите за миг поспряха,
за да се сбогуват с надеждите,
а после пак към вечността полетяха!

Един поглед ме прониза,
в него аз скръбтта си познах,
там бяха плакали мечтите ми
и този поглед ги уби!

Очите му ми носеха падение,
огледални бяха те на моето сърце,
аз виждах как ме гледат
с едно презрение, а знаеха... боли!

Ето, сега се свечерява,
часът за сбогом наближава,
че със залеза погребват се
хиляди мечти!

Една звезда изгря в небето,
видях гърба ти в път към нея,
твойто сбогом в мен ехтеше,
а аз изпращах те със сълзи!

Дойде нощта, тя бе тъмна,
още мокра даже,
ръка подаде ми и прати ми
звездичка пътя към спасението да покаже!