Сълзите на майка България

Двама сина родих и ги кръстих Николай и Валери в зори.

Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди

над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,

за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
 

Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри.

Опознаха света без предели и разбраха, че много боли,

ако някой обидиш със слово, ако някой по пътя раниш

и превърнеш делата в отрова, а доброто със злоба смениш.
 

През години на мъка и радост ги отгледах самичка добре.

Аз забравих за своята младост, за да бъда родител небе.

Ще ви кажа какво ми се случи и животът кога ме рани.

Той в сърцето с куршум ме улучи. То не спира до днес да кърви.
 

Аз загубих баща им злощастно и останах зловещо сама,

а годините наши, прекрасни, се стопиха в бездънна тъма.

Николай и Валери растяха и тъгата растеше у тях –

черен гарван над родната стряха. Да им бъда баща, не успях...