Съм
Един полъх неочакван,
едно докосване нежно
на воала красив,
но тук е студено и скрежно.
Пчелица да стана,
нагоре да полетя,
за да мога да го стигна
през пролетта.
Звездица да грейна,
пътя да му озаря,
но вятър ненадейно вейна
и пак сама съм сега.
Тогава нагоре се издигнах,
отвъд всичко и всички същества,
към необятното политнах-
далеч от тъжната Земя.
На Луната кацнах меко-
„Там ще светя" - искам да отвърна.
Полъхът дойде ненадейно, леко,
но на морска пяна ме превърна.
Сега летя някъде в простора,
няма ме, има ме, сама съм.
Навред - само хора,
а аз съм морска пяна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Сергеевна Всички права запазени
