22.08.2009 г., 22:17

Съм невидимо

581 0 0


Аз, знаеш ли нямам очи,
с които да плача
нямам лице, което да
видиш,
нито сърце, скоето да
обичам.
Аз, знаеш ли нямам ръце,
с които да галя и да
създавам
няма тяло, което да
усетиш,
нямам душа, която да
дам.
Аз, знаеш ли съм само
илюзия
не вярвам,
сянка над пясъка с
много съдби,
аз съм само вятър в бурни вълни,
само капка от бурите
аз съм, знаеш ли, невидмо.
Плувам в илюзии,
плувам в небето,
събирам звездите,
говоря с луната.
Аз, знаеш ли, съм
невидимо,
невидимо,
невидимо съм.
Споделям със зездите
за любовта си към морето.
Аз, знаеш ли, съм част
от миг, съм парче от въздуха.
Знаеш ли,
аз плача без сълзи,
аз крещя без глас,
аз вървя без крака.
Аз, знаеш ли,
съм магия.
Знаеш ли,
знаеш ли,
знаеш ли,
аз съм миг от любовта.
Капка от боя,
аз съм, знаеш ли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...