2.03.2018 г., 11:44

Съмнение

550 1 4

Дълбоко се съмнявам в любовта
негаснеща, запазваща се вечно,
устойчива като годишни времена,
поднесено блюдо горещо.

 

Съмнявам се във искрените чувства,
в прошепнати мечти и идеали,
прегръдка е вече вид изкуство,
зад нея се провират скрити рани.

 

Съмнявам се във заличените следи
от минали любови неуспешни,
издигнали сме стъклени стени
в съдби незастраховани от грешки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...