“Понякога съм толкова добра,

                                                                                    че цялата изтръпвам и боли ме.”

                                                                                                   П. Дубарова

Неопитна и млада нявга бях

и вярна сянка другиму - вървях.

Хем бях си аз, и хем не бях,

и често губеше се нейде мойто аз.

За мир с самата себе си копнях,

добро да правя аз се постарах,

от думи зли напразно се боях

и низости не малко изтърпях.

Ту весело, ту тъжно - аз горях

с сърцето плачех, с устните се смях,

облъхваха ме често хлад и страх,

но винаги от радост чиста аз искрях!

Любов, омраза, истина, лъжа -

и досега върти се около това света.

Но време за промяна, мисля, е дошло,

дали е истинско това, което е било?

Достатъчно ли ми е топлото гнездо

и мъжкото, закрилящо крило?   

2003г.