Nov 30, 2010, 12:38 PM

Съмнения 

  Poetry » Civilian
517 0 0

                                                                                  “Понякога съм толкова добра,

                                                                                    че цялата изтръпвам и боли ме.”

                                                                                                   П. Дубарова

           

Неопитна и млада нявга бях

и вярна сянка другиму вървях.

Хем бях си аз, и хем не бях,

и често губеше се нейде мойто аз.

 

За мир с самата себе си копнях,

добро да правя аз се постарах,

от думи зли напразно се боях

и низости не малко изтърпях.

 

Ту веселоту тъжно - аз горях

с сърцето плачехс устните се смях,

облъхваха ме често хлад и страх,

но винаги от радост чиста аз искрях!

 

Любовомразаистиналъжа -

и досега върти се около това света.

 

Но време за промяна, мисля, е дошло,

дали е истинско товакоето е било?

Достатъчно ли ми е топлото гнездо

и мъжкотозакрилящо крило?   

 

2003г.                                               

© Румяна Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??