Гордееш ли се още с нас, Българийо?

За устрема ни да вървим нагоре,

научили в’ вековната история

да оцеляваме сред купища неволи.

Отричаш ли се днес от нас, Българийо?

Децата ни от теб че се отричат.

И всички мостове назад запалили,

по чуждоземски името ти сричат.

Срамуваш ли се днес от нас, Българийо?

От алчност разпокъсваме снагата ти,

безпътно само хубостта ти хвалим я,

погубваме с безверие душата ти.

Обичаш ли децата си, Българийо?

Прощаваш ли безумните ни грешки

ти като всяка майка? Че съдбата ти

е вплетена в съдбите ни човешки.