2.06.2017 г., 10:23

Съмнения

1.3K 2 1

 

Гордееш ли се още с нас, Българийо?

За устрема ни да вървим нагоре,

научили в’ вековната история

да оцеляваме сред купища неволи.

 

Отричаш ли се днес от нас, Българийо?

Децата ни от теб че се отричат.

И всички мостове назад запалили,

по чуждоземски името ти сричат.

 

Срамуваш ли се днес от нас, Българийо?

От алчност разпокъсваме снагата ти,

безпътно само хубостта ти хвалим я,

погубваме с безверие душата ти.

 

Обичаш ли децата си, Българийо?

Прощаваш ли безумните ни грешки

ти като всяка майка? Че съдбата ти

е вплетена в съдбите ни човешки.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвеке Шарено Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...