Съмнения
Гордееш ли се още с нас, Българийо?
За устрема ни да вървим нагоре,
научили в’ вековната история
да оцеляваме сред купища неволи.
Отричаш ли се днес от нас, Българийо?
Децата ни от теб че се отричат.
И всички мостове назад запалили,
по чуждоземски името ти сричат.
Срамуваш ли се днес от нас, Българийо?
От алчност разпокъсваме снагата ти,
безпътно само хубостта ти хвалим я,
погубваме с безверие душата ти.
Обичаш ли децата си, Българийо?
Прощаваш ли безумните ни грешки
ти като всяка майка? Че съдбата ти
е вплетена в съдбите ни човешки.
© Цвеке Шарено All rights reserved.
