Видях краката ти разтворени,
да се белеят във ноща,
а между тях във показна агония
безсрамното желание за вечността.
Ти стенеше със болката и грозотата,
която никога преди не съм видял
и с ярост стискаше ръката
с която съм те галил и желал…
Загубила последен свян,
със поглед канеше очите ми
“Виж там! Виж Там!
Изтекоха водите ми…” ...