22 ago 2005, 23:46

Сън 

  Poesía
1070 0 4
Видях краката ти разтворени,
да се белеят във ноща,
а между тях във показна агония
безсрамното желание за вечността.
Ти стенеше със болката и грозотата,
която никога преди не съм видял
и с ярост стискаше ръката
с която съм те галил и желал…
Загубила последен свян,
със поглед канеше очите ми
“Виж там! Виж Там!
Изтекоха водите ми…” ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??