Бях в съня момиче
като слънчев смях.
В птиците се вричах
и свободна бях.
Само как обичах -
лудо и без страх.
Все към тебе тичах
и щастлива бях.
Скоро се разсъних,
насред пътя спрях.
И ми стана тъжно,
че не те видях...
© Вилдан Сефер Всички права запазени