Caligula (Васил Стойнов)
16 5
8.02.2008 г., 19:26 ч.

Сън 

  Поезия
620 0 3
Тъжните нощни лампи
уморено пръскат светлина,
улиците украсяват с сенки,
прегърнати от тежката мъгла.

В стаичката тясна пак студено е,
но не зъзна аз под стария юрган.
Топли ме надеждицата малка,
че в съня ми кратък няма да съм сам.

Няма! Защото ще си моя, дали
до мен, или накрая на света,
ще те вдишвам и обличам със целувки
и ще сме двама, само двама във нощта.

И тъй заспивам аз, усмихнат,
със сърце, обвито в мека топлина,
и моля се сънят ми с тебе да не спира
или да спре - но да си с мен на сутринта.

© Васил Стойнов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В приказните хронотопи аз съм твоя -
    напук на разстоянието върху гърдите ти ще спя.
    За на далечните събития развоя аз нехая,
    нека само бъда твойто утро, светлина.
  • Поздрави за стиха!
  • Добър финал.
Предложения
: ??:??