Сън
Тъжните нощни лампи
уморено пръскат светлина,
улиците украсяват с сенки,
прегърнати от тежката мъгла.
В стаичката тясна пак студено е,
но не зъзна аз под стария юрган.
Топли ме надеждицата малка,
че в съня ми кратък няма да съм сам.
Няма! Защото ще си моя, дали
до мен, или накрая на света,
ще те вдишвам и обличам със целувки
и ще сме двама, само двама във нощта.
И тъй заспивам аз, усмихнат,
със сърце, обвито в мека топлина,
и моля се сънят ми с тебе да не спира
или да спре - но да си с мен на сутринта.
уморено пръскат светлина,
улиците украсяват с сенки,
прегърнати от тежката мъгла.
В стаичката тясна пак студено е,
но не зъзна аз под стария юрган.
Топли ме надеждицата малка,
че в съня ми кратък няма да съм сам.
Няма! Защото ще си моя, дали
до мен, или накрая на света,
ще те вдишвам и обличам със целувки
и ще сме двама, само двама във нощта.
И тъй заспивам аз, усмихнат,
със сърце, обвито в мека топлина,
и моля се сънят ми с тебе да не спира
или да спре - но да си с мен на сутринта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Стойнов Всички права запазени
