8 февр. 2008 г., 19:26
Сън
Тъжните нощни лампи
уморено пръскат светлина,
улиците украсяват с сенки,
прегърнати от тежката мъгла.
В стаичката тясна пак студено е,
но не зъзна аз под стария юрган.
Топли ме надеждицата малка,
че в съня ми кратък няма да съм сам.
Няма! Защото ще си моя, дали
до мен, или накрая на света,
ще те вдишвам и обличам със целувки
и ще сме двама, само двама във нощта.
И тъй заспивам аз, усмихнат,
със сърце, обвито в мека топлина,
и моля се сънят ми с тебе да не спира
или да спре - но да си с мен на сутринта.
уморено пръскат светлина,
улиците украсяват с сенки,
прегърнати от тежката мъгла.
В стаичката тясна пак студено е,
но не зъзна аз под стария юрган.
Топли ме надеждицата малка,
че в съня ми кратък няма да съм сам.
Няма! Защото ще си моя, дали
до мен, или накрая на света,
ще те вдишвам и обличам със целувки
и ще сме двама, само двама във нощта.
И тъй заспивам аз, усмихнат,
със сърце, обвито в мека топлина,
и моля се сънят ми с тебе да не спира
или да спре - но да си с мен на сутринта.
© Васил Стойнов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Поздрави за стиха!
-
Добър финал.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
напук на разстоянието върху гърдите ти ще спя.
За на далечните събития развоя аз нехая,
нека само бъда твойто утро, светлина.