Сън
Притихнала нежно в своите сънища,
пътувам в каляска от зведни мечти.
водят ме към тебе всичките пътища,
аз съм принцесата,а принцът си ти.
В люлка изтъкана от сребърни нишки,
луната нежно люлее своето зведно небе.
Докосваме млечния път и сякаш всичко
ефирно и обещаващо към теб ме зове.
Неусетно, бързо настъпи среднощния час,
остана сам принца,тъжи за принцесата,
пътува през своите сънища близо до нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Вълканова Всички права запазени
