Nadya

"Човек е сам върху лицето на земята и неусетно пада вечерта."

Избрани произведения

  • Последната любов

    Поезия   952  Знам, че те има -
    някъде, там, в късната есен
    притихнал в очакване,
    незачертал докрай
    в кръстчета стъпалата ...
  • Бяла съм,мамо...

    Поезия   928  Бяла съм, мамо, бяла и червена,
    бяла премяна нагиздена.
    Отрано станах, биле любовно
    покрай река игрива да търся,
    че мъка любовна сърце ми ...
  • Плитка разплитам...

    Поезия   829  10  Плитка се сплита,черни мисли втъкава,
    дума във дума зла орисия вещае.
    Черна магия на сърце ми е легнала-
    мир и добра дума у дома да няма.
    Тъмен ми облак над душа се извива, ...
  • Може би още си струва...

    Поезия   786  Здравей, живот!
    Къде ли се срещнахме?
    Дали не беше
    в ония кривите улички,
    капани на завоите сложил? ...
  • За последен вик

    Поезия   675  Завръщам се днес у дома!
    Спирам на осиротялата гара.
    От тук тръгнаха моите влакове.
    и на перона самотна сълза
    ме посреща в последно очакване. ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.