Зои (Живка Иванова)
26 250
21.08.2007 г., 1:32 ч.

Сън 

  Поезия
595 0 7

Вървях край теб и хиляди звезди,

отрониха се като листопад.

Дъхът ти палеше, плътта ми изгори

и ураганен влезе ти във моя свят.

 

Усмихна се и в миг зората,

пробуди позаспалата трева,

въздъхна даже и гората,

подухна вятър да те поздрави.

 

Аз исках слънцето да зърна,

повика ти орел с разперени крила,

със поглед огнен нежно ме прегърна

и двама с теб обгърнахме света

 

Но остър вой сърцето ми обърна,

о, боже, часовникът звъни,

сърцето ми позавъртя се и се върна,

до мен в просъница въздъхна ти...

© Живка Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за топлото посрещане.Открих този форум едва вчера но благодарение на всички вас вече започвам да се чувствам като сред свои.
  • Много хубав стих!!! Поздрави и добре дошла!!!
  • Добре дошла, Зои!
    Много хубав стих за начало!
    Желая ти успех!
  • Хубаво преживяване, хубав стих.Трогна ме , Зои.
  • Благодаря!И на мен от колко време ми се е наболо в очите и ми е някак не на място но не се сетих с какво да го заменя.
  • Хареса ми, Живе!
    /предлагам ти вместо измънка - въздъхна/
  • Много, благодаря!
Предложения
: ??:??