Сън
Вървях край теб и хиляди звезди,
отрониха се като листопад.
Дъхът ти палеше, плътта ми изгори
и ураганен влезе ти във моя свят.
Усмихна се и в миг зората,
пробуди позаспалата трева,
въздъхна даже и гората,
подухна вятър да те поздрави.
Аз исках слънцето да зърна,
повика ти орел с разперени крила,
със поглед огнен нежно ме прегърна
и двама с теб обгърнахме света
Но остър вой сърцето ми обърна,
о, боже, часовникът звъни,
сърцето ми позавъртя се и се върна,
до мен в просъница въздъхна ти...
© Живка Иванова All rights reserved.
