26.06.2009 г., 13:10 ч.

Сън 

  Поезия
421 0 2

             СЪН

 

На умряло е. Клепало бие.

В ковчега виждам себе си.

Душата учудено се крие.

Как моя труп ще извиси?

 

Разтворил съм ръце,

като невидими крила.

И смея се от все сърце.

На моите отминали дела.

 

Изтръпвам, ужас. Бях отвъд.

Събуждам се плувнал в пот.

Как избрал съм този път?

А кипи наоколо живот.

 

Озъбвам се в опушеното огледало.

Какъв е този сън? - се чудя.

Трепти от здраве мъжкото ми тяло.

Край мене пърхат луди.

Поетеси нежни - бели пеперуди.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??