Сън
559
0
2
СЪН
На умряло е. Клепало бие.
В ковчега виждам себе си.
Душата учудено се крие.
Как моя труп ще извиси?
Разтворил съм ръце,
като невидими крила.
И смея се от все сърце.
На моите отминали дела.
Изтръпвам, ужас. Бях отвъд.
Събуждам се плувнал в пот.
Как избрал съм този път?
А кипи наоколо живот.
Озъбвам се в опушеното огледало.
Какъв е този сън? - се чудя.
Трепти от здраве мъжкото ми тяло.
Край мене пърхат луди.
Поетеси нежни - бели пеперуди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
Пу... пу... гаден сън! Добро утро!
