korsar (Мимо Николов) korsar (Мимо Николов)
526
26 jun 2009, 13:10

Сън

  Poesía
560 0 2

             СЪН

 

На умряло е. Клепало бие.

В ковчега виждам себе си.

Душата учудено се крие.

Как моя труп ще извиси?

 

Разтворил съм ръце,

като невидими крила.

И смея се от все сърце.

На моите отминали дела.

 

Изтръпвам, ужас. Бях отвъд.

Събуждам се плувнал в пот.

Как избрал съм този път?

А кипи наоколо живот.

 

Озъбвам се в опушеното огледало.

Какъв е този сън? - се чудя.

Трепти от здраве мъжкото ми тяло.

Край мене пърхат луди.

Поетеси нежни - бели пеперуди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0