korsar (Мимо Николов) korsar (Мимо Николов)
526
26 jun 2009, 13:10

Сън

  Poesía
565 0 2

             СЪН

 

На умряло е. Клепало бие.

В ковчега виждам себе си.

Душата учудено се крие.

Как моя труп ще извиси?

 

Разтворил съм ръце,

като невидими крила.

И смея се от все сърце.

На моите отминали дела.

 

Изтръпвам, ужас. Бях отвъд.

Събуждам се плувнал в пот.

Как избрал съм този път?

А кипи наоколо живот.

 

Озъбвам се в опушеното огледало.

Какъв е този сън? - се чудя.

Трепти от здраве мъжкото ми тяло.

Край мене пърхат луди.

Поетеси нежни - бели пеперуди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0