18.12.2009 г., 9:10

Сън

641 0 2

Вятърът препуска из стрехите

Тракат на часовника стрелките

Мислите в мозъка препускат

Клепачи над очите се отпускат

Стените стенят остарели

Мечти препускат побеснели

Врата ли някъде изскърца

Или прозорец издрънча

Там нейде клон се скърши 

Или пък птичка изхвърча

Стон и тътен глух

Вятър вее топъл сух

Клепачи над очите натежали

Очите на съня са се отдали

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...