Вятърът препуска из стрехите
Тракат на часовника стрелките
Мислите в мозъка препускат
Клепачи над очите се отпускат
Стените стенят остарели
Мечти препускат побеснели
Врата ли някъде изскърца
Или прозорец издрънча
Там нейде клон се скърши
Или пък птичка изхвърча
Стон и тътен глух
Вятър вее топъл сух
Клепачи над очите натежали
Очите на съня са се отдали
© Любомир Деничин Всички права запазени